Ако се взирате неподвижно в размазано изображение, то може напълно да изчезне от погледа ви.

Ефектът на Трокслер е открит през 1804 г. от швейцарския лекар и философ Игнац Пол Витал Трокслер. Той забелязва, че когато човек фиксира погледа си върху една точка, периферните детайли започват да избледняват и накрая изчезват напълно. Това се случва най-бързо с изображения, които имат нисък контраст или размити краища.В основата на този феномен стои невронната адаптация. Невроните в зрителната система спират да изпращат сигнали към мозъка, ако стимулът остане непроменен за определен период от време. Мозъкът игнорира статичната информация, за да се фокусира върху нови и потенциално важни промени в околната среда.Този механизъм е подобен на начина, по който спирате да усещате допира на дрехите върху кожата си или миризмата на парфюм след няколко минути. Очите ни извършват микроскопични движения, наречени микросакади, за да предотвратят това изчезване в ежедневието. Когато обаче се взираме прекалено фиксирано, тези движения не са достатъчни и изображението буквално се изтрива от съзнанието ни.