През 1900 г. Айфеловата кула става първата голяма сграда в света, която заменя газовите си лампи с електрически крушки.

Когато Густав Айфел завършва кулата за Световното изложение през 1889 г., тя се осветява от хиляди газови горелки, разположени в стъклени глобуси. По онова време електричеството все още се е считало за експериментална и опасна технология от широката общественост. Промяната настъпва за Световното изложение през 1900 г., когато Париж решава да демонстрира технологичното си превъзходство.За целта инженерите инсталират над 5000 електрически крушки с нажежаема жичка по цялата конструкция на кулата. Този проект е изисквал полагането на десетки километри медни кабели през сложната метална решетка на паметника. Успехът на това начинание изиграва ключова роля в масовото приемане на електрическото осветление в градска среда по целия свят.През годините осветителната система претърпява множество трансформации, включително използването на неонови тръби и натриеви лампи с високо налягане през 1985 г. Настоящата система, инсталирана за посрещането на 2000-ната година, се състои от 20 000 специално проектирани крушки, които консумират значително по-малко енергия. Тези светлини са закрепени ръчно от екип алпинисти и са програмирани да мигат в продължение на пет минути на всеки кръгъл час.