Магна Харта е първият документ в историята, който поставя закона над волята на монарха.

Магна Харта Либертатум е подписана на 15 юни 1215 г. в Рънимид, близо до Уиндзор, след бунт на английските аристократи срещу крал Джон. Основната причина за конфликта са високите данъци и неуспешните войни на краля във Франция, които изтощават хазната. Документът съдържа 63 клаузи, като най-известната е клауза 39, която гарантира, че никой свободен човек не може да бъде затворен без законен съд.Въпреки че папа Инокентий III анулира хартата само десет седмици след подписването й, тя е преиздавана многократно от наследниците на Джон. През 1225 г. крал Хенри III издава нова версия, която става част от английското статутно право. Оригиналните копия от 1215 г., съхранявани днес в Британската библиотека и катедралите в Линкълн и Солсбъри, са включени в регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света".Влиянието на Магна Харта се простира далеч отвъд средновековна Англия и служи като вдъхновение за Декларацията за независимост на САЩ и Всеобщата декларация за правата на човека. Тя установява принципа „Habeas Corpus", който предпазва гражданите от произволен арест. Днес историците я разглеждат като първата решителна стъпка към ограничаване на абсолютизма и създаване на конституционно управление.