Антонио Вивалди пише „Четирите годишни времена“ като музикален съпровод към четири сонета, които е съставил сам.

Цикълът „Четирите годишни времена“ е публикуван за първи път в Амстердам през 1725 година като част от Opus 8 на Антонио Вивалди. Макар авторството на придружаващите сонети да не е официално документирано, повечето музикознавеца са убедени, че те са дело на самия композитор. Тази творба е революционна за бароковата епоха, тъй като въвежда концепцията за програмната музика, където звукът следва конкретен литературен текст.Вивалди използва иновативни за времето си техники, за да пресъздаде природни звуци чрез оркестъра. В концерта „Пролет“ цигулките имитират птичи песни, докато в „Лято“ музиката пресъздава настъпваща гръмотевична буря. В частта „Есен“ оркестърът илюстрира пиянски сън и ловни сцени, а в „Зима“ високите тонове на цигулките напомнят за леден вятър и тракащи от студ зъби.Историческите изследвания показват, че Вивалди е отпечатал сонетите директно в партитурите на отделните инструменти. Това е гарантирало, че музикантите ще разберат точно коя емоция или природен феномен трябва да изразят във всеки един момент. Днес тези четири цигулкови концерта остават сред най-разпознаваемите и често изпълнявани произведения в цялата история на класическата музика.