Антилопите гну имат толкова силен миграционен инстинкт, че понякога скачат в напълно пресъхнали реки.

Голямата миграция в екосистемата Серенгети-Мара включва над 1.5 милиона антилопи гну, които изминават около 800 километра всяка година. Този природен феномен се ръководи от инстинкт, усъвършенстван в продължение на хиляди години, който кара животните да следват сезонните дъждове. Реките Мара и Грумети са най-критичните точки по техния маршрут, където хиляди животни загиват всяка година.Изследвания на зоолози показват, че при антилопите гну се наблюдава феномен, наречен „стаден манталитет“, при който индивидуалната преценка се губи в полза на колективното движение. Когато предводителите на стадото достигнат стръмен бряг, те често не могат да спрат поради натиска на хилядите животни зад тях. Това води до фатални скокове в пресъхнали участъци, където дъното е каменисто или твърде дълбоко.Биолозите обясняват това поведение с факта, че визуалната система на антилопите е оптимизирана за засичане на движение и хоризонти, а не за детайлен анализ на терена под краката им. Сенките в празните речни корита често се бъркат с водна повърхност поради специфичното пречупване на светлината в африканската савана. Този механизъм доказва, че еволюционният натиск за оцеляване чрез миграция е по-силен от инстинкта за самосъхранение на отделния индивид.