Хелият е най-инертният елемент във Вселената и практически не образува химични съединения.

Хелият е вторият най-изобилен елемент във Вселената, съставляващ около 24% от нейната елементарна маса. Той принадлежи към групата на благородните газове в Периодичната таблица (Група 18). Неговата електронна конфигурация е 1s², което означава, че неговата единствена електронна обвивка е напълно запълнена с два електрона.Тази конфигурация създава изключително висока енергия на йонизация от 24,59 електронволта — най-високата стойност сред всички елементи. Поради това хелият не изпитва нужда да отдава или приема електрони, за да постигне стабилност. В нормални условия той съществува само като едноатомен газ и не образува молекули.Въпреки своята инертност, учени са успели да създадат екзотични съединения като хелиев хидрид (HeH+) в лабораторни условия и в космоса. През 2019 г. НАСА обяви, че стратосферната обсерватория SOFIA е открила хелиев хидрид в планетарната мъглявина NGC 7027. Това потвърди теориите, че това е първата молекула, образувана след Големия взрив преди около 13,8 милиарда години.В индустрията и науката инертността на хелия е критична за работата на апарати за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и за охлаждане на свръхпроводящи магнити. Тъй като точката му на кипене е едва 4,22 келвина (−268,93°C), той е най-студената течност на Земята. Неговата безопасност в сравнение с водорода е доказана исторически след катастрофата на дирижабъла „Хинденбург" през 1937 г., което доведе до масовото му използване в аеронавтиката.