Слоновете „чуват“ със стъпалата си и усещат вибрации от други стада на разстояние над 30 км.

Слоновете притежават специализирани сензорни клетки, наречени телца на Пачини, разположени в стъпалата и хобота им. Тези рецептори са изключително чувствителни към нискочестотни вибрации под 20 херца, известни като инфразвук. Когато слон издаде вокален тътен, звукът се разпространява както по въздуха, така и като сеизмична вълна през земната повърхност.Изследване на Станфордския университет, ръководено от д-р Кейтлин О'Конъл-Родуел, установява, че тези сеизмични сигнали могат да изминат до 32 километра при оптимални условия. Почвата действа като проводник, който пренася звука по-ефективно от въздуха, особено в шумна среда. Това позволява на слоновете да координират движението на стадото и да откриват далечни бури или потенциални опасности.Когато улавят тези сигнали, слоновете често замръзват на място и се накланят напред, за да увеличат натиска върху предните си крака. Този процес се нарича сеизмично общуване и е от съществено значение за оцеляването им в дивата природа. Чрез триангулация на вибрациите, те могат да определят точното направление и разстояние до източника на сигнала.