Сърцето на яка е огромно и заема близо една четвърт от гръдния му кош.

Дивият як (Bos mutus) обитава Тибетското плато на височина между 3000 и 5000 метра. На тези височини съдържанието на кислород във въздуха е близо наполовина по-малко от това на морското равнище. За да компенсира този дефицит, еволюцията е надарила яка с необичайно голямо сърце и бели дробове спрямо общия обем на тялото му.Изследвания на физиологията на яците показват, че техните сърца са средно три пъти по-големи от тези на домашните говеда (Bos taurus). Това позволява по-голям ударен обем на кръвта при всяко свиване на сърдечния мускул. Освен това кръвта на яка съдържа по-висока концентрация на хемоглобин, което допълнително улеснява преноса на кислород до тъканите.Проучване от 2012 година, публикувано в списание Nature Genetics, идентифицира специфични генетични адаптации при яците, свързани с хипоксията. Учените открили разширение на генни фамилии, отговорни за метаболизма на енергия в условия на нисък кислород. Тези уникални характеристики позволяват на животното да поддържа висока физическа активност дори при екстремен студ и разредена атмосфера.