Растението велвичия може да „пие“ вода директно от въздуха при едва 30% влажност.

Welwitschia mirabilis е ендемичен вид за пустинята Намиб, която е една от най-сухите и стари пустини на планетата. Растението е открито за първи път от австрийския ботаник Фридрих Велвич през 1859 година. То притежава само два листа, които растат непрекъснато през целия му живот, често достигайки дължина над 4 метра.Ключовият механизъм за оцеляване е свързан с хигроскопичните свойства на листата и наличието на огромен брой устица (стомати) от двете им страни. Докато повечето растения затварят устицата си при суша, велвичията ги държи отворени по време на гъстите сутрешни мъгли, идващи от Атлантическия океан. Специални наноструктури по повърхността на листа насочват кондензираната вода директно към основата на растението.Изследвания на учени от университета в Кейптаун потвърждават, че велвичията може да абсорбира влага дори когато относителната влажност на въздуха е критично ниска. Радиовъглеродно датиране на някои екземпляри показва възраст от над 1500 до 2000 години. Тези биологични структури в момента вдъхновяват инженерите при създаването на пасивни системи за събиране на вода в засушливи региони.