Луната се отдалечава от Земята с около 3,8 сантиметра всяка година.

Този феномен е пряк резултат от приливните сили между Земята и нейния естествен спътник. Гравитацията на Луната създава приливни издутини в земните океани, които поради въртенето на Земята се движат малко пред позицията на Луната. Това разминаване прехвърля ъглов момент от Земята към Луната, като ускорява движението ѝ по орбита и я изтласква навън.Точната скорост на отдалечаване от 3,8 сантиметра годишно е потвърдена чрез експеримента Lunar Laser Ranging. По време на мисиите „Аполо“ между 1969 и 1972 година астронавтите поставиха ретрорефлектори на лунната повърхност. Учени от обсерватории като „Макдоналд“ в Тексас изстрелват лазерни лъчи към тези огледала и измерват времето за връщане на светлината с изключителна прецизност.Отдалечаването на Луната има и друг ефект – то забавя въртенето на Земята около оста ѝ. Преди милиарди години земното денонощие е продължавало само около 6 часа, докато днес е 24 часа. Прогнозите сочат, че след около 600 милиона години видимият размер на Луната в небето ще намалее дотолкова, че тя няма да покрива напълно слънчевия диск.Когато това се случи, човечеството ще наблюдава единствено пръстеновидни затъмнения, при които около Луната остава светещ „огнен пръстен“. Това е неизбежен процес, който ще промени завинаги небесните явления, познати ни днес. Учените смятат, че това е един от най-добре документираните процеси в небесната механика благодарение на десетилетия лазерни измервания.