Фермерите са били най-ожесточените противници на лятното часово време, защото то нарушава биологичния ритъм на животните.

Въпреки широко разпространеното схващане, че лятното часово време е въведено в помощ на фермерите, те всъщност са неговите най-яростни критици от самото начало. Когато САЩ въвеждат практиката през 1918 г. по време на Първата световна война, земеделските общности веднага се обявяват против нея. Основната причина е, че селскостопанският труд се диктува от слънцето, а не от часовника.Животните, особено млечните крави, са силно чувствителни към строги графици за доене. Промяната на часа напред с един час означава, че фермерите трябва да започнат работа в пълен мрак, за да доставят млякото навреме за сутрешните пазари и влакове. Това създава логистичен хаос и стрес за добитъка, който не разбира концепцията за изкуствено време.През 1919 г. лобито на фермерите е толкова силно, че успява да прокара закон за отмяна на лятното време на федерално ниво в САЩ. Президентът Удроу Уилсън налага вето два пъти, но Конгресът го преодолява, което е редко събитие в американската история. Тази победа на земеделците оставя решението за смяна на времето в ръцете на местните власти за десетилетия напред.Истинските поддръжници на лятното време са били представителите на градския бизнес и търговията на дребно. Изследвания на институции като Институтът „Брукингс" показват, че допълнителният час светлина вечер стимулира хората да пазаруват повече и да посещават развлекателни обекти. Така конфликтът между село и град се превръща в основния двигател на дебатите за времето през целия 20-и век.