Спиралните ръкави на галактиките не са неподвижни структури, а гигантски космически задръствания.

Концепцията за спиралните ръкава като вълни на плътност е предложена за първи път от астрономите Чиа-Чиа Лин и Франк Шу през 1964 г. Тяхната теория обяснява защо спиралните структури в галактики като Млечния път не се „навиват" и изчезват с времето. Вместо да се въртят като твърди перки на вентилатор, тези ръкава са области с повишена гравитационна плътност, през които материята циркулира.Когато облаци от междузвезден газ навлязат в такава зона на висока плътност, те се компресират значително. Този процес е известен като гравитационна нестабилност на Джинс и води до колапс на облаците и формиране на нови звездни купове. Повечето от тези нови звезди са масивни, сини и изключително ярки, но имат кратък живот, поради което не успяват да напуснат пределите на ръкава.Наблюденията с телескопа „Хъбъл" и мисията „Гая" на Европейската космическа агенция потвърждават, че звездите се движат с различна скорост от самите спирални вълни. Например Слънцето пресича спирален ръкав всеки 100 милиона години, докато обикаля около центъра на галактиката. Това доказва, че ръкавите са динамични явления, а не постоянни физически обекти, съставени от едни и същи звезди.