Жана д'Арк никога не е убивала човек в битка – тя предпочитала да носи знаме, вместо да размахва меч.

По време на процеса за нейната осъдителна присъда през 1431 г. Жана д'Арк заявява под клетва, че никога не е убивала човек. Тя обяснява пред съда, че е обичала своето знаме четиридесет пъти повече от своя меч. Знамето е било изработено от бял лен и е изобразявало Исус, държащ света, обграден от два ангела. Тази иконография е имала за цел да легитимира нейната божествена мисия в очите на суеверните войници през 15-ти век.Историците като Кели Деврис отбелязват, че Жана е действала по-скоро като главнокомандващ и тактик, отколкото като обикновен войник. Нейното присъствие на бойното поле е било форма на психологическа война, която е неутрализирала страха на французите от английските стрелци. При Орлеан на 7 май 1429 г. тя е улучена от стрела в рамото, но се връща на позиция само часове по-късно. Това чудотворно възстановяване е убедило войските, че тя е под божествена закрила.Въпреки че е притежавала меч, открит зад олтара на църквата „Света Екатерина от Фиербоа“, тя го е използвала основно за церемониални цели. Документите от нейния процес в Руан показват, че тя внимателно е избягвала директното насилие, за да запази духовната си чистота. Нейният принос към победата при Пате също се дължи на бързото вземане на решения и вдъхновението на кавалерията. В крайна сметка Жана д'Арк променя историята не чрез силата на оръжието, а чрез силата на символиката и лидерството.