Айфеловата кула не е направена от стомана, а от специално „пудлинговано“ желязо.

Айфеловата кула е построена между 1887 и 1889 година за Световното изложение в Париж. Гюстав Айфел избира пудлингованото желязо, произведено в заводите „Помпе“ в Лотарингия, заради неговата структурна цялост. Този материал се получава чрез разбъркване на разтопен чугун в пещ, което позволява на кислорода да окисли примеси като фосфор и сяра.Процесът намалява съдържанието на въглерод до нива под 0,1 процента, превръщайки крехкия чугун в ковко желязо. Полученият метал има влакнеста структура, която го прави изключително устойчив на умора на материала. Това е критично важно за структура, подложена на постоянното натоварване от вятъра и топлинното разширение.Интересен факт е, че поради чистотата на метала, кулата е почти имунизирана срещу вътрешна корозия, стига повърхността й да се боядисва редовно. Общото тегло на металната конструкция е около 7 300 тона, а всички елементи са съединени с над 2,5 милиона нита. Според официалните архиви на „Société d'Exploitation de la Tour Eiffel“, ако кулата беше построена от модерна стомана днес, тя би тежала значително по-малко, но нямаше да притежава същата историческа автентичност.Изборът на материал е бил продиктуван и от икономически фактори, тъй като по онова време масовото производство на стомана чрез Бесемеровия процес все още не е било достатъчно евтино за такива мащаби. Днес пудлингованото желязо се счита за предшественик на съвременната стомана и е символ на индустриалната революция.