Изпражненията на камилите са толкова сухи, че могат да се използват за гориво веднага след отделянето им.

Камилите (Camelus dromedarius и Camelus ferus) притежават една от най-ефективните храносмилателни системи в животинския свят. Техните дебели черва са изключително дълги и специализирани в реабсорбцията на вода. Докато говедата отделят тор с високо съдържание на влага, изпражненията на камилата съдържат по-малко от 20% вода при изхвърлянето им.Този биологичен механизъм е критичен за оцеляването в пустини като Сахара и Гоби, където ресурсите са оскъдни. Поради ниското съдържание на течности, изпражненията не се нуждаят от допълнително сушене на слънце. Те се състоят предимно от несмлени растителни фибри, които имат висока калоричност при изгаряне.Исторически погледнато, бедуините и номадските племена в Централна Азия разчитат на този ресурс от хилядолетия. Изследвания на учени от Университета в Кайро потвърждават, че камилският тор е ефективен биоенергиен източник. Той гори бавно и равномерно, осигурявайки постоянна топлина за приготвяне на храна в безлесни райони.Освен за гориво, този материал се използва и в традиционното строителство в комбинация с кал и слама. Това демонстрира пълната адаптация на човека към пустинната екосистема чрез използване на всеки наличен ресурс. Камилите са способни да преживеят загуба на вода до 30% от телесното си тегло, което е пряко свързано с тяхната способност да произвеждат толкова сухи отпадъци.