Айфеловата кула е служила като гигантски маркер за създаването на първите точни карти на Франция.

След завършването си през 1889 г., Айфеловата кула се превръща в най-високата точка в Париж, което я прави безценен инструмент за Географската служба на френската армия. По това време Гюстав Айфел активно търси научно приложение на съоръжението, за да предотврати планираното му разрушаване след 20 години. Кулата става основна точка в мащабен проект за триангулация, ръководен от полковник Франсоа Пердие и неговия екип.Методът на триангулация изисква измерване на ъгли между две известни точки, за да се изчисли местоположението на трета. Височината от 324 метра позволява на геодезистите да виждат кулата от огромни разстояния в околностите на Париж и отвъд тях. Това елиминира грешките, които се появяват при използването на по-ниски и по-малко видими ориентири като църковни камбанарии.Тези измервания са в основата на новата топографска карта на Франция, която заменя остарелите карти на Касини. Прецизността на данните е от решаващо значение за индустриалния възход на страната и планирането на националната инфраструктура. В крайна сметка, именно тези научни приноси, включително метеорологичните наблюдения и монтирането на радиоантени, спасяват Айфеловата кула от събаряне.