В оригиналната игра Super Mario Bros. облаците и храстите са един и същи графичен елемент, различаващи се само по цвят.

Super Mario Bros. е издадена за конзолата Nintendo Entertainment System (NES) през 1985 г. По онова време хардуерните ограничения са били строги — стандартната дискета е разполагала с едва 32 до 40 килобайта памет за програмния код и графиките.За да се справят с този лимит, главният дизайнер Шигеру Миямото и програмистът Такаши Тезука прилагат иновативни методи за оптимизация. Един от най-известните трикове е повторното използване на спрайтове чрез промяна на палитрата. Графичният елемент, използван за малките облаци в небето, е абсолютно същият като този за малките храсти на земята. По-големите облаци и храсти също са съставени от същите повтарящи се сегменти, което спестява място за враговете и нивата.Тази техника позволява на Nintendo да вмъкне цели 32 нива в минималното дисково пространство. Освен визуалните елементи, звуковите ефекти също са оптимизирани. Например звукът, който се чува, когато Марио се смалява, е същият като този при влизане в тръба, но възпроизведен с различна скорост. Тези гениални решения превръщат Super Mario Bros. в технически шедьовър за своето време и полагат основите на модерния гейм дизайн.