Преди 1901 г. лекарите са преливали на пациентите си мляко, бира и дори животинска кръв.

През XIX век медицината е била в етап на опасни експерименти, като лекари като Джеймс Блъндел са опитвали преливания, често с катастрофални резултати. Поради липса на познания за имунологията, някои медици са вярвали, че течности като млякото могат да заменят кръвта, тъй като съдържат мазнини и протеини. Тези опити почти винаги са водели до тежки алергични реакции или незабавна смърт на пациента.Големият пробив настъпва през 1900 г. и 1901 г., когато австрийският имунолог Карл Ландщайнер провежда серия от изследвания във Виенския университет. Той забелязва, че когато смеси серум от един човек с червени кръвни клетки от друг, понякога настъпва аглутинация или слепване на клетките. Ландщайнер идентифицира три основни кръвни групи, които първоначално нарича A, B и C (по-късно преименувана на O).Това откритие обяснява защо предишните опити за преливане на животинска кръв (ксенотрансфузия) са били толкова смъртоносни за хората. Имунната система разпознава чуждите протеини като заплаха и ги атакува масирано. За своя фундаментален принос към медицината и спасяването на милиони животи, Ландщайнер получава Нобелова награда за физиология или медицина през 1930 г. Днес неговата система остава основата на съвременната трансфузионна медицина.