Келтите вярвали, че Отвъдният свят е паралелно измерение, достъпно през езера, пещери и древни хълмове.

Келтската концепция за Отвъдния свят, известна като „An Saol Eile" на ирландски, се различава значително от християнската представа за рая. Според археологически проучвания на обекти като Нюгрейндж в Ирландия, датиращи от около 3200 г. пр.н.е., древните народи са проектирали структури, които служат като връзка между физическия и духовния свят. Тези места често са наричани „sidhe" (в превод „могили"), където се е вярвало, че живеят свръхестествени същества.Историческите текстове от ранното средновековие, като „Книгата на нахлуванията" (Lebor Gabála Érenn), описват Туата Де Данан като божествена раса, която се оттегля в тези паралелни измерения след поражение. Изследователи като Бари Кънлиф посочват, че за келтите природата не е била просто декор, а жива мрежа от портали. Водните басейни са били особено свещени, което се потвърждава от откритите ритуални дарове от бронзовата епоха в езера и реки из цяла Европа.Времевата аномалия е ключов елемент в тези легенди. Най-известният пример е пътуването на Ойсин в Тир на Ног (Земята на вечната младост). Когато той се завръща след три години, открива, че в реалния свят са изминали 300 години. Този фолклорен мотив е обект на изследване от сравнителната митология и се разглежда като ранен опит на човечеството да обясни концепцията за нелинейно време и пространствени измерения.