Хелият постоянно избягва от земната атмосфера и се губи завинаги в открития космос.

Хелият е вторият най-лек елемент във вселената след водорода. В горните слоеве на атмосферата, известни като екзосфера, хелиевите атоми придобиват достатъчно кинетична енергия от слънчевата радиация, за да достигнат втора космическа скорост от 11,2 километра в секунда. Този процес се нарича топлинно изтичане или механизъм на Джинс.На Земята хелият се образува изключително бавно чрез алфа-разпад на радиоактивни елементи като уран и торий в земната кора. Този процес отнема милиони години, което прави текущите ни запаси напълно невъзобновяеми в човешки времеви мащаби. По-голямата част от търговския хелий се добива като страничен продукт при извличането на природен газ, където той се е натрупал в подземни резервоари.Според проучвания на Геоложката служба на САЩ (USGS), световните запаси от хелий са ограничени и тяхното изчерпване е сериозен проблем за науката и медицината. Хелият е критично важен за охлаждане на свръхпроводящи магнити в апаратите за ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и в големите адронни колайдери. Тъй като той е инертен и не става радиоактивен, няма практически заместител за много от неговите високотехнологични приложения.