Черните дупки не са вечни и бавно се „изпаряват“ във времето.

През 1974 година британският физик Стивън Хокинг публикува революционен труд в списание Nature, озаглавен „Black hole explosions?“. В него той прилага принципите на квантовата механика към общата теория на относителността. Хокинг доказва, че поради квантови ефекти в близост до хоризонта на събитията постоянно се създават двойки виртуални частици и античастици.Обикновено тези двойки се анихилират веднага, но при черната дупка едната частица може да бъде погълната, докато другата се излъчва навън като реална радиация. Тъй като законът за запазване на енергията трябва да бъде спазен, погълнатата частица има отрицателна енергия спрямо външен наблюдател. Това води до прогресивно намаляване на общата маса на черната дупка.Процесът е изключително бавен за масивни обекти. Например черна дупка с масата на Слънцето би се изпарила за около 10 на 67-ма степен години. Това е времеви мащаб, който далеч надхвърля сегашната възраст на Вселената, изчислявана на 13.8 милиарда години. Колкото по-малка става черната дупка, толкова по-бързо се изпарява тя, като накрая завършва съществуването си с мощна експлозия от гама-лъчи.