Хората с кръвна група AB+ са универсални реципиенти. Тяхната имунна система разпознава всички основни кръвни антигени като собствени.

Системата на кръвните групи ABO е открита от австрийския учен Карл Ландщайнер през 1901 г., за което той получава Нобелова награда през 1930 г. По-късно, през 1940 г., той и Александър Винер идентифицират и Резус фактора (Rh). Тези открития полагат основите на съвременната трансфузионна медицина и обясняват защо определени кръвни преливания са фатални.Кръвната група AB+ е сравнително рядка и се среща при около 3% до 4% от световното население. Тя се характеризира с наличието на антигени A и B върху повърхността на еритроцитите, както и на Rh антигена (D). Тъй като тези протеини вече присъстват в организма, имунната система не синтезира антитела срещу тях в плазмата.При преливане на кръв имунната система на реципиента атакува само елементи, които разпознава като чужди. Тъй като хората с AB+ нямат анти-A, анти-B или анти-Rh антитела, те могат да приемат червени кръвни клетки от всички останали групи: A+, A-, B+, B-, O+, O-, AB+ и AB-. Това прави тези пациенти най-лесните за лекуване при спешна нужда от кръвопреливане.Интересно е обаче, че при плазмата ситуацията е обратната. Хората с група AB са универсални донори на плазма, тъй като тя не съдържа никакви антитела, които биха могли да атакуват клетките на получателя. Тези биологични особености са критично важни за болничните протоколи и управлението на кръвните запаси в световен мащаб.