В гъстите звездни купове съществуват „сини скитници" – звезди, които изглеждат мистериозно по-млади от своите съседи.

Сините скитници са открити за първи път от астронома Алън Сандидж през 1953 г. по време на наблюдения на кълбовидния звезден куп M3. Тези обекти нарушават стандартните теории за звездната еволюция, тъй като се намират в регион на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, запазен за много по-млади звезди. В един типичен куп всички звезди са на една и съща възраст, така че най-масивните и сини звезди би трябвало отдавна да са изчерпали горивото си и да са се превърнали в бели джуджета.Основният механизъм за създаването на син скитник е трансферът на маса в бинарни системи или директен сблъсък между две звезди. Когато едната звезда „изсмуче" водород от своя спътник, тя увеличава масата си и възобновява термоядрения синтез в ядрото си. Този процес буквално нулира часовника на звездата, правейки я да изглежда млада и синя.Изследвания с космическия телескоп „Хъбъл" потвърждават, че тези явления са най-чести в ядрата на гъстите кълбовидни купове, където звездните сблъсъци са по-вероятни. Тези „вампирски" звезди предоставят на учените ценна информация за динамиката на звездните системи и честотата на космическите катастрофи. Сините скитници са доказателство, че звездната еволюция не винаги е изолиран процес и може да бъде драматично променена от външни взаимодействия.