През 20-те години на XX век „Радиевите момичета“ са боядисвали зъбите и ноктите си с радиоактивна боя, вярвайки, че е полезна.

Историята на „Радиевите момичета“ започва в компании като United States Radium Corporation в Ню Джърси около 1917 година. По това време радият е бил изключително скъп и се е смятал за чудодеен елемент, използван дори в козметиката и тонизиращите напитки. Работничките са били инструктирани да използват техниката „близване, потапяне, рисуване“, за да поддържат четките си остри. По този начин всяка жена е поглъщала малки количества радий всеки работен ден.Радият е алкалноземен метал, който химически наподобява калция. Когато попадне в организма, тялото погрешно го насочва към скелета, където той се вгражда в костната тъкан. Алфа-частиците, излъчвани от радия, бомбардират клетките отвътре, причинявайки некроза на челюстта, известна като „радиева челюст“, и костни тумори. Много от жените са страдали от разпадащи се кости и тежка анемия, преди да починат в мъки.През 1927 година Грейс Фрайър и четири нейни колежки завеждат дело, което привлича националното внимание в САЩ. Въпреки опитите на компанията да прикрие истината чрез фалшиви медицински доклади, момичетата печелят обезщетение през 1928 година. Този случай става основополагащ за установяването на правото на работниците да съдят работодателите си за професионални заболявания. Днес телата на тези жени са погребани в оловни ковчези, тъй като останките им ще бъдат радиоактивни още 1600 години.