Магнитното поле на Земята се създава от разтопено желязо във външното ядро, което е толкова горещо, колкото повърхността на Слънцето.

Земното ядро се състои от две части: твърдо вътрешно ядро и течно външно ядро, разположено на дълбочина между 2890 и 5150 км. Температурите там достигат 5700 градуса по Целзий — почти идентични с температурата на повърхността на Слънцето. Този интензивен топлинен поток задвижва конвекционни течения в течното желязо и никел.Процесът, известен като „геодинамо", преобразува механичната енергия от движението на флуида в магнитна енергия. Според изследвания на институти като ETH Zurich, въртенето на Земята (ефектът на Кориолис) подрежда тези течения в спирали, успоредни на земната ос. Това подреждане е решаващо за поддържането на стабилно магнитно поле през милиардите години на развитието на планетата.Магнитосферата се простира на десетки хиляди километра в космоса и отклонява слънчевия вятър, съставен от високоенергийни частици. Без този щит нашата атмосфера би била постепенно отнесена от слънчевата радиация, както се случи с Марс преди милиарди години. Данните от сателитната мисия Swarm на Европейската космическа агенция потвърждават, че промените в движението на течното ядро директно влияят на силата и посоката на магнитните полюси.