Гравитацията оформя планетите като сфери, привличайки цялата тяхна материя към центъра.

Този процес е известен като хидростатично равновесие. Когато космическо тяло достигне критична маса, собствената му гравитация става толкова мощна, че принуждава твърдите материали да се държат като течност и да се слягат в най-енергийно ефективната форма – сферата. За скалистите тела в Слънчевата система този праг обикновено се достига при диаметър от около 600 до 800 километра.Международният астрономически съюз (IAU) използва именно този критерий, за да дефинира планета. Според официалната дефиниция от 2006 година, едно тяло трябва да притежава достатъчна маса, за да постигне хидростатично равновесие, за да бъде класифицирано като планета или планета-джудже. Това обяснява защо Церера е кръгла, докато по-малките астероиди приличат на картофи.Важно е да се отбележи, че планетите не са перфектни сфери поради своето въртене. Центробежната сила кара планети като Земята да се издуят леко при екватора, създавайки форма, известна като сплескан сфероид. Например, екваториалният диаметър на Земята е с около 43 километра по-голям от полярния диаметър поради този ефект.