През Средновековието дисекцията на хора е била масово забранена, което забавя развитието на медицината с векове.

В продължение на над 1000 години европейската медицина се е основавала почти изцяло на трудовете на Клавдий Гален, живял през II век. Тъй като римското право по негово време също е забранявало дисекциите на хора, Гален е изследвал прасета и маймуни. Това води до сериозни грешки, като например твърдението, че човешката челюст се състои от две части и че кръвта се произвежда в черния дроб.Католическата църква през Средновековието поддържа доктрината за неприкосновеността на тялото, което прави аутопсиите изключително редки и често незаконни. Едва през 1315 година италианският професор Мондино де Луци провежда първата публична дисекция в Болонския университет. Въпреки това неговият учебник „Anathomia“ все още повтаря много от грешките на Гален поради страх от отхвърляне на традицията.Истинският пробив настъпва през 1543 година с публикуването на труда „De humani corporis fabrica“ от Андреас Везалий. Везалий доказва чрез преки наблюдения, че Гален е сгрешил в над 200 случая относно човешката анатомия. Тази смелост да се постави под съмнение античният авторитет поставя основите на научния метод в медицината и води до откриването на кръвообращението от Уилям Харви през 1628 година.