Медузите използват един и същ отвор за хранене и изхвърляне на отпадъци.

Медузите принадлежат към тип Cnidaria (Мешести), чийто план на тялото е един от най-древните в животинското царство. Тяхната гастроваскуларна кухина функционира като комбинирана храносмилателна и кръвоносна система. Тъй като нямат отделен анус, биолозите наричат този тип храносмилане „непълно" или „сляпо".Фосилни доказателства от находището Ченгдзян в Китай показват, че този анатомичен модел съществува от над 500 милиона години. През периода Камбрий медузите вече са използвали този ефективен, макар и примитивен метод за метаболизъм. Липсата на сложна отделителна система им позволява да поддържат нисък енергиен разход, което е ключово за оцеляването им в океана.Изследвания на морски биолози от Смитсоновия институт потвърждават, че тази структура е идеално пригодена за техния желатинов състав. Медузите се състоят от около 95% вода и нямат нужда от сложни органи като сърце или бъбреци. Този минималистичен дизайн е причината те да са сред най-успешните хищници в морската история, оцелели през пет масови измирания на видове.