Старите телефони с шайба набират номера чрез електрически импулси, а не чрез звук.

Този метод се нарича импулсно набиране и е разработен от Алмън Строуджър, който патентова първата автоматична телефонна централа през 1891 година. Механизмът работи чрез физическо прекъсване на постоянния ток, протичащ по телефонната линия. Когато шайбата се върти обратно към начална позиция, тя задейства прекъсвач, който отваря и затваря веригата със скорост от около 10 импулса в секунда.Всяка цифра съответства на броя на тези прекъсвания, като цифрата 1 генерира един импулс, а 0 генерира десет. Телефонната централа използва електромеханични релета или стъпкови превключватели, за да брои импулсите и да насочи повикването към правилната линия. Този процес е сравнително бавен, тъй като набирането на по-големи цифри отнема повече време за физическото въртене на шайбата.През 60-те години на миналия век компанията Bell Labs въвежда технологията DTMF, известна като тонално набиране. При нея всяко натискане на клавиш генерира комбинация от два специфични звукови честоти. Тоналното набиране е много по-бързо и позволява предаването на данни по време на разговор, което е невъзможно при старата импулсна система. Днес цифровите мрежи са заменили тези технологии, но много съвременни централи все още поддържат импулсно набиране от сантименталност към старата техника.