Мозъкът ни не вижда света в реално време, а постоянно предсказва бъдещето с 15 милисекунди напред.

Човешката визуална система е изправена пред физическо ограничение, известно като невронно забавяне. Когато светлината попадне върху ретината, са необходими около 50 до 100 милисекунди, за да може сигналът да достигне до мозъка и да бъде обработен. Ако разчитахме само на тази информация, щяхме да виждаме света със закъснение, което би направило невъзможно хващането на топка или шофирането.Изследване, публикувано в списание Science от д-р Герит Маус и неговия екип от Университета в Калифорния, Бъркли, разкрива механизма на „позиционна екстраполация“. Мозъкът използва алгоритми за прогнозиране, за да „избута“ движещите се обекти напред по тяхната траектория. Това компенсира времето за обработка и ни позволява да възприемаме обектите там, където те се намират в настоящия момент, а не там, където са били преди части от секундата.Този процес се извършва в средната темпорална област на мозъчната кора, която е специализирана в засичането на движение. Без тази способност за предсказване, всяко бързо движение би изглеждало като поредица от статични кадри, подобно на стробоскопична светлина. Мозъкът на практика живее в бъдещето, за да ни държи в крак с настоящето, като постоянно актуализира своите визуални прогнози въз основа на входящите сензорни данни.