Галилео Галилей дава името „Аврора Бореалис“ на Северното сияние, но греши за неговия произход.

През 1619 г. Галилео Галилей и неговият колега Гуидоберто дел Монте наблюдават необичайно ярко полярно сияние. Галилей публикува своите наблюдения в трактата „Saggiatore“, където въвежда термина „Aurora Borealis“. Той вярвал, че феноменът се дължи на слънчева светлина, която се отразява от изпаренията, издигащи се от земната повърхност.Въпреки че Галилей е гениален астроном, той не е разполагал с познания за електромагнетизма. По негово време науката все още не е знаела за съществуването на слънчевия вятър или земната магнитосфера. Неговата теория е била чисто оптична и се е основавала на грешното предположение, че сиянието се случва в по-ниските слоеве на атмосферата.Истинската природа на сиянието е разкрита едва в началото на 20-ти век от норвежкия физик Кристиан Биркеланд. Той доказва чрез експеримента „Терела“, че електроните от слънцето се насочват към полюсите от магнитното поле на Земята. Когато тези заредени частици се сблъскат с газове като кислород и азот на височина между 100 и 300 километра, те отделят енергия под формата на светлина.Днес спътниковите мисии на НАСА, като мисията THEMIS, потвърждават, че магнитните прекъсвания в земната опашка задвижват тези светлинни шоута. Кислородът произвежда характерния зелен цвят, докато азотът е отговорен за сините и виолетовите нюанси. Така името на Галилей остава в историята, макар и неговото физическо обяснение да е било напълно погрешно.