Думата „барок“ първоначално е била обида и означава „перла с неправилна форма“.

Етимологията на термина „барок“ се проследява до португалската дума „barroco“ или испанската „barrueco“, които бижутерите използвали за описване на перли с асиметрична форма. Тези перли са били по-евтини и по-малко желани от перфектно сферичните екземпляри. През XVII век думата започва да се появява във френския език, но все още запазва техническото си значение в бижутерията.През XVIII век, по време на Просвещението, критиците започват да използват думата метафорично, за да критикуват изкуството и архитектурата от периода между 1600 и 1750 година. Те смятали стила за прекалено сложен, хаотичен и дори грозен. Един от първите примери за тази употреба е в речника на Френската академия от 1718 година, където терминът се свързва с нещо странно или неравномерно.Известният философ Жан-Жак Русо използва думата през 1768 година в своята „Музикална енциклопедия“, за да опише музика, която е претоварена с дисонанси и трудни интонации. Едва през втората половина на XIX век, благодарение на историци като Хайнрих Вьолфлин и неговия труд „Ренесанс и Барок“ от 1888 година, терминът губи негативния си оттенък. Днес барокът се дефинира като епоха на величие и драматизъм, обхващаща гении като Бернини, Караваджо и Бах.