Сноубордистите в халфпайп изпитват натоварване, което е четири пъти по-голямо от земното притегляне.

Физиката зад карането на сноуборд в халфпайп се основава на превръщането на потенциалната енергия в кинетична и управлението на центростремителните сили. Когато състезателят се спуска по стената на рампата и достигне плоската основа, тялото му трябва да устои на огромно ускорение. Измервания с акселерометри по време на Зимните олимпийски игри и специализирани проучвания на Red Bull High Performance показват, че елитните атлети редовно достигат нива от 4G.Това натоварване означава, че всяка част от тялото и екипировката тежи четири пъти повече от нормалното. При скорост от около 60 до 80 км/ч в основата на 6,7-метрова рампа (стандарт за SuperPipe), мускулите на краката трябва да генерират огромна сила, за да не се сгънат под тежестта. Този процес е известен като „изпомпване", при който атлетът активно се противопоставя на гравитацията, за да увеличи инерцията си за следващия скок.Изследвания на Националната асоциация по сноуборд показват, че сърдечният ритъм на състезателите може да скочи до 180–190 удара в минута само за 30 секунди. Това се дължи както на физическото усилие да се преодолеят 4G силите, така и на адреналина от височината. Успешното справяне с тези сили е разликата между средностатистическия карач и олимпийските шампиони като Шон Уайт или Клои Ким.