Наименованието „Роза на ветровете“ произлиза от посоките на вятъра, а не от магнитния компас.

Произходът на Розата на ветровете датира от Античността, като Омир споменава четирите основни вятъра още в своята „Одисея“. През Средновековието италианските моряци разработват по-сложна система, която включва осем основни вятъра: Трамонтана (север), Греко (североизток), Леванте (изток), Сироко (югоизток), Остро (юг), Либечо (югозапад), Поненте (запад) и Маестро (северозапад).Тези посоки са били критични за навигацията в Средиземно море преди появата на магнитния компас в Европа около 12. век. Първите портолани (навигационни карти) от 13. век, като известната „Carta Pisana“, вече са използвали тези рози за очертаване на курсовете. Традицията да се изобразява северът със стилизирана лилия започва от картографа Педро Райнел около 1504 година. Първоначално символът е бил буквата „T“ за Трамонтана, но с времето се превръща в декоративния елемент, който познаваме днес.Разделянето на розата на 32 лъча става стандарт през 15. век, за да се осигури по-голяма точност при плаване в открития океан. Всяка точка от розата представлява 11.25 градуса от кръга. Този преход от метеорологични наблюдения към математическа навигация бележи началото на модерната картография. Днес терминът се използва и в метеорологията за графично представяне на честотата и скоростта на вятъра в даден район.