Сириус, най-ярката звезда на нощното небе, е двойна система с невидимо бяло джудже, което астрономите прозвищават „Кученцето".

Сириус А е най-ярката звезда, видима от Земята, разположена на около 8,6 светлинни години в съзвездието Голямо куче. През 1844 година немският астроном Фридрих Бесел пръв предполага съществуването на невидим спътник, след като забелязва странни колебания в движението на Сириус. Почти две десетилетия по-късно, през 1862 година, американският производител на телескопи Алван Кларк потвърждава теорията, наблюдавайки малката точка светлина за първи път.Сириус B е първото открито бяло джудже и представлява остатък от звезда, която е изчерпала своето ядрено гориво. Масата му е приблизително равна на тази на Слънцето, но е събрана в обем, подобен на този на Земята. Това създава екстремна плътност от около 25 милиона грама на кубичен сантиметър, а гравитационното привличане на повърхността му е 350 000 пъти по-силно от земното.Температурата на повърхността на Сириус B достига около 25 200 келвина, което е значително по-високо от температурата на Слънцето. Тъй като Сириус А е 10 000 пъти по-ярък от своя спътник, Сириус B получи прозвището „Кученцето". Наблюдението му е изключително трудно, защото светлината от основната звезда го заслепява. Изследванията на тази система помагат на учените да разберат жизнения цикъл на звездите и природата на екзотичната материя.