През 19-и век зъбните пломби понякога са се взривявали в устата на пациентите.

През 1817 година д-р У. Х. Аткинсън описва първия случай на „експлодиращ зъб“ в Пенсилвания, САЩ. Пациентът съобщил за внезапен силен гръм, който мигновено прекратил зъбобол му. Подобни случаи са документирани в медицинското списание „Dental Cosmos“ през целия 19-и век.Причината се крие в ранните амалгами, съдържащи сребро, калай и олово. Когато два различни метала се поставят в устната кухина, слюнката действа като електролит. Това създава електрохимична реакция, известна като галванизъм, която превръща зъба в примитивна батерия.Тази реакция води до електролиза на водата и отделяне на свободен водород. Тъй като по това време кариесите не са били почиствани добре, газът се е натрупвал в затворени кухини под пломбата. Когато налягането е надвишавало здравината на емайла, зъбът буквално се е пръскал.Друга теория предполага, че водородът може да се е възпламенявал при допир с гореща храна или цигарен дим. Въпреки това, повечето съвременни изследователи смятат, че основният фактор е било огромното механично налягане на газа. С навлизането на по-стабилни материали и по-добри техники през 20-и век, тези опасни инциденти са останали в миналото.