Самураите са използвали прецизни удари в нервни центрове за мигновен нокаут.

Изкуството на поразяване на жизненоважни точки в японските бойни традиции е известно като Кюшо-джуцу. То се основава на прецизни анатомични познания, натрупани през вековете от самурайските кланове. Чрез натиск или удар върху специфични нервни възли, воините са успявали да парализират или дезориентират противника без излишна сила.Една от най-известните цели е каротидният синус, разположен в сънната артерия на шията. При рязък удар там се активират барорецепторите, които изпращат сигнал до мозъка за внезапно повишаване на кръвното налягане. В отговор тялото рязко понижава сърдечния ритъм и разширява съдовете, което води до мозъчна исхемия и моментален нокаут.Друга ключова точка е слънчевият сплит, който представлява сложна мрежа от ганглии и нерви зад стомаха. Ударът в тази зона причинява спазъм на диафрагмата и временно спиране на дишането, което шокира нервната система. Исторически документи от школи като Тенджин Шиньо-рю описват тези методи като част от обучението по джуджуцу още през 17-и век.Съвременната медицина потвърждава, че тези точки съвпадат с местата, където големи нерви преминават близо до повърхността на кожата или костите. Днес принципите на Кюшо-джуцу се изучават в специализирани курсове за самозащита и в напредналите нива на карате и айкидо. Тези техники доказват, че древните воини са имали напреднало разбиране за физиологията много преди появата на модерната анатомия.