С всяко вдишване вие поемате атоми, които някога са били в дробовете на хора, живели преди хиляди години.

Взаимосвързаността на земната атмосфера се обяснява чрез математическия модел на разпространение на газовете. Един среден дъх съдържа приблизително 25 секстилиона (25 последвани от 21 нули) молекули въздух. Тъй като атмосферата на Земята съдържа около 10 на 44-та степен молекули, всеки отделен дъх представлява малка, но значима част от общия обем.След като човек издиша, молекулите се разпръскват чрез вятъра и атмосферната циркулация. Учените изчисляват, че са необходими само няколко години, за да се смесят газовете равномерно в цялата тропосфера. Това означава, че молекулите от последния дъх на историческа фигура вече са разпределени по цялата планета.Известният физик Енрико Ферми често е използвал този пример, за да илюстрира мащабите на микросвета. Вероятността във вашето вдишване да няма нито една молекула от „последния дъх на Цезар“ е статистически нулева. Този феномен се дължи на факта, че броят на молекулите в един дъх е много по-голям от броя на „дъховете“ в цялата атмосфера.Процесът на рециклиране се подсилва от биогеохимичните цикли на въглерода и азота. Растенията абсорбират издишания въглероден диоксид, а животните го приемат чрез храната, връщайки го обратно в атмосферата. Така атомите, които изграждат телата ни днес, са същите, които са циркулирали в екосистемата в продължение на милиарди години.