Истинско 3D ли е оригиналният Doom?
Легендарната игра Doom от 1993 г. всъщност не е истинско 3D, а използва гениални математически илюзии, за да измами зрението ни.
През 90-те години компютрите не бяха достатъчно мощни, за да обработват истинска 3D графика в реално време. За да заобиколят това ограничение, създателите на Doom използват двуизмерни карти и сложни изчисления. Играта постоянно пресмята разстоянието до стените и променя мащаба им, създавайки перфектна илюзия за дълбочина. Резултатът е толкова убедителен, че повечето играчи дори не подозират, че всъщност се движат в напълно плоско пространство.
Nerd Mode
Doom, разработена от id Software и издадена на 10 декември 1993 г., е изградена върху революционния за времето си енджин на Джон Кармак. Вместо да обработва тежки триизмерни полигони, играта използва техниката Binary Space Partitioning (BSP). Тя разделя нивата на малки сектори, което позволява на компютъра светкавично да определи кои обекти са видими, спестявайки ценна изчислителна мощ.Самите нива всъщност са двуизмерни чертежи, подобни на архитектурни планове. Енджинът добавя височина чрез математически проекции и мащабиране на стените, но тази технология има своите ограничения: два сектора не могат да се застъпват вертикално. Ето защо в оригиналния Doom е невъзможно да съществуват истински мостове, под които може да се минава – цялата карта е структурирана в строго 2D пространство.Враговете и предметите в играта също не са 3D модели, а двуизмерни изображения, наречени „спрайтове“. Те се завъртат автоматично спрямо позицията на играча, за да изглеждат обемни от всеки ъгъл. Благодарение на тези гениални оптимизации, Doom работи гладко дори на процесори Intel 80386 с честота от едва 33 MHz, превръщайки се в едно от най-впечатляващите технологични постижения на своята епоха.
Проверен факт
FP-0004149 · Feb 18, 2026