В Тибет извайват гигантски религиозни скулптури от масло от як, които достигат височина над 10 метра.

Традицията на маслените скулптури, известна като „Торма“, датира от 1409 г., когато Дже Цонкапа поставя началото на молитвения фестивал Монлам в Лхаса. Маслото от як е предпочитано пред кравето, тъй като има по-висока точка на топене и по-плътна текстура, което позволява изграждането на структури с височина до 15 метра. За постигане на ярки цветове монасите смесват мазнината с минерални пигменти и растителни бои, които се абсорбират отлично от липидната структура на маслото.Процесът на изработка е физически изтощаващ и изисква монасите да поддържат телесната си температура ниска, за да предотвратят деформация на детайлите. Те често работят при температури под нулата в продължение на месеци преди фестивала, който се провежда на 15-ия ден от тибетската Нова година (Лосар). Изследвания на етнографи от Колумбийския университет потвърждават, че тези ритуали са централни за школата Гелугпа в тибетския будизъм.Въпреки огромния труд, скулптурите се изгарят или хвърлят в реки след края на празника, което илюстрира концепцията „Анича“ или непостоянството на материята. Този акт на ритуално унищожение е толкова важен, колкото и самото създаване. Днес най-големите изложения се провеждат в манастира Кумбум в провинция Цинхай, където майсторите използват специални дървени и метални рамки, за да поддържат тежестта на стотици килограми масло.