Пръстеновидната мъглявина разкрива как ще изглежда Слънцето след 5 милиарда години.

Пръстеновидната мъглявина, известна още като Messier 57 или M57, се намира на около 2300 светлинни години от Земята в съзвездието Лира. Тя е открита през 1779 г. от френския астроном Антоан Даркие дьо Пелепоа и по-късно каталогизирана от Шарл Месие. Тази структура е класифицирана като планетарна мъглявина, въпреки че няма нищо общо с планетите.Звездата в центъра на M57 първоначално е била подобна на нашето Слънце, но е изчерпала водородното си гориво преди хиляди години. В резултат на това тя се е разширила до червен гигант, преди да изхвърли външните си слоеве със скорост от около 20 до 30 километра в секунда. Това, което виждаме днес, е разширяваща се обвивка от газ, осветена от интензивната ултравиолетова светлина на останалото в центъра горещо бяло джудже.Температурата на централното бяло джудже е приблизително 125 000 градуса по Целзий, което го прави едно от най-горещите познати звездни остатъци. Спектралният анализ, извършен от телескопи като „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, потвърждава, че разпределението на цветовете съответства на йонизацията на различни елементи. Синият цвят в центъра е горещ хелий, зеленият е двойно йонизиран кислород, а червеният по външния ръб е азот и сяра.Нашето Слънце, което в момента е на възраст около 4.6 милиарда години, ще премине през идентичен процес след около 5 милиарда години. То ще се превърне в червен гигант, поглъщайки Меркурий и Венера, преди да изхвърли своята плазмена обвивка. Наблюдението на M57 предоставя на астрономите от НАСА и ЕКА безценни данни за финалните етапи от еволюцията на звездите с ниска и средна маса.