През 1985 г. приблизително 93% от ски курортите в САЩ са забранявали сноубордизма.

В началото на 80-те години на миналия век сноубордът е бил възприеман като маргинално занимание, практикувано главно от тийнейджъри и скейтбордисти. През 1985 г. в САЩ е имало около 600 ски курорта, но само 40 от тях са допускали сноубордисти на своите писти. Управителите на курортите са се опасявали, че застрахователните им премии ще се увеличат значително поради предполагаемата опасност от новия спорт.Основните възражения срещу сноуборда са се фокусирали върху безопасността и поддръжката на пистите. Скиорите са се оплаквали, че сноубордистите имат „сляпа зона" заради страничната си стойка, което води до сблъсъци. Освен това се е вярвало, че широките дъски „изстъргват" ценния сняг от стръмните участъци, оставяйки ледена повърхност за скиорите.Промяната започва в края на 80-те години, когато производители като Бъртън и Симс налагат по-високи стандарти за оборудването. През 1990 г. броят на курортите, приемащи сноубордисти, нараства драстично, тъй като собствениците осъзнават икономическия потенциал на младата аудитория. Днес сноубордът е официална олимпийска дисциплина от Зимните игри в Нагано през 1998 г. насам.