Леопардите виждат седем пъти по-добре в тъмното от хората.

Изключителното нощно зрение на леопарда (Panthera pardus) се дължи на биологична структура, разположена зад ретината, известна като tapetum lucidum. Този слой действа като огледало, което отразява фотоните обратно през фоторецепторите, като дава на окото втори шанс да улови дори най-слабата светлина. Благодарение на това леопардите се нуждаят от едва 1/6 от светлината, която е необходима на човешкото око, за да виждат ясно.Освен тапетума, леопардите притежават значително по-голям брой пръчици в ретината си в сравнение с конусите. Пръчиците са клетките, отговорни за засичане на движение и светлина при ниска осветеност, докато конусите отговарят за цветовете. Тази адаптация им позволява да ловуват успешно в почти пълна тъмнина, което ги прави едни от най-ефективните нощни хищници в Африка и Азия.Зениците на леопарда също играят ключова роля, тъй като могат да се разширяват много повече от човешките, пропускайки максимално количество светлина. Изследвания на зоолози показват, че това предимство е еволюционен механизъм, развит за избягване на конкуренцията с лъвовете и хиените през деня. Според данни от National Geographic, това предимство позволява на леопарда да различава детайли на разстояние до 100 метра в нощни условия.