Традицията „боксиране на компаса“ изисква моряците да назоват безпогрешно всички 32 посоки на компасната роза.

Терминът „боксиране на компаса“ произлиза от английската дума „box“, която в този контекст означава „ограждам“ или „изреждам по ред“. Тази практика е била задължителна част от обучението на всеки моряк през 18-и и 19-и век. Компасната роза е разделена на четири основни посоки, четири междинни и още 24 допълнителни точки, наречени „румбове“. Всяка от тези 32 точки се намира на разстояние точно 11 градуса и 15 минути (11,25°) една от друга. За да премине изпита си, един млад моряк е трябвало да назове всички точки в правилен ред, започвайки от север и движейки се по посока на часовниковата стрелка. След това той е трябвало да повтори упражнението в обратна посока, което изисква изключителна концентрация и памет. Тази система е била жизненоважна преди въвеждането на модерните жирокомпаси и GPS системи. Когато капитанът е подавал команда за промяна на курса, той е използвал имената на тези точки, за да избегне объркване при силен вятър или шум от вълните. Например командата „Север-Североизток“ е била много по-лесна за разбиране от изричането на конкретни градуси в критична ситуация. Днес Британският адмиралтейски наръчник по навигация все още споменава тези исторически методи като основа на морското дело. Макар съвременните кораби да използват 360-градусовата система, 32-те точки остават в основата на метеорологичните прогнози за посоката на вятъра. Това умение символизира прехода от чиста интуиция към научна точност в мореплаването.