Фотоптармозисът е генетично състояние, при което ярката светлина предизвиква внезапно кихане.

Феноменът е описан за първи път от Аристотел през 350 г. пр.н.е. в неговия труд „Проблеми“. Той погрешно е смятал, че топлината на слънцето изсушава влагата в носа, което предизвиква гъделичкане. Съвременното име на състоянието е ACHOO синдром (Autosomal Dominant Compelling Helio-Ophthalmic Outburst).Генетичните изследвания показват, че ако единият родител притежава този ген, вероятността детето да го наследи е точно 50%. Проучване на компанията за генетични тестове 23andMe идентифицира два специфични генетични маркера в близост до гена ZEB2, които са пряко свързани с този рефлекс. Тези данни са потвърдени чрез анализ на над 10 000 участници.Неврологичната причина се крие в „кръстосано свързване“ на сигнали в мозъка. Когато ярка светлина стимулира зрителния нерв, сигналът е толкова силен, че активира съседния тригеминален нерв. Тригеминалният нерв отговаря за усещанията в лицето и носната кухина, което кара мозъка погрешно да интерпретира светлината като дразнител в носа.Това състояние може да бъде опасно в определени ситуации, например за пилоти на изтребители или шофьори, излизащи от тунели. Статистиката сочи, че между 18% и 35% от световното население изпитва този рефлекс. Въпреки че е безобиден за повечето хора, той остава един от най-любопитните примери за генетична мутация в човешката еволюция.