Благородните газове са химически инертни, тъй като имат напълно запълнени външни електронни обвивки.

Благородните газове заемат 18-а група в Периодичната система на елементите и включват хелий, неон, аргон, криптон, ксенон и радон. Тяхната стабилност се дължи на факта, че техният външен електронен слой е напълно запълнен с осем електрона — конфигурация, известна като октетно правило. Хелият е изключение, тъй като неговият единствен слой е пълен само с два електрона.Дълго време учените са вярвали, че благородните газове са напълно неспособни да образуват химични съединения. Това схващане се променя през 1962 година, когато химикът Нийл Бартлет синтезира първото съединение на благороден газ — ксенонов хексафлуороплатинат. Този пробив доказва, че при екстремни условия и взаимодействие със силно реактивни елементи като флуор и кислород, по-тежките благородни газове могат да реагират.Аргонът е най-разпространеният благороден газ в земната атмосфера, съставляващ около 0,93% от въздуха. Той се използва масово в индустрията за създаване на защитна среда при заваряване на алуминий и неръждаема стомана. Ксенонът намира приложение в модерните системи за осветление и като анестетик в медицината поради своята ниска токсичност и висока ефективност.