Астронавтите на Международната космическа станция остаряват по-бавно от хората на Земята.

Този феномен е предказан от Алберт Айнщайн в неговата Специална теория на относителността, публикувана през 1905 г. Според нея времето не е абсолютно, а зависи от скоростта на движение на наблюдателя. Колкото по-бързо се движи един обект, толкова по-бавно тече времето за него спрямо неподвижен наблюдател.Международната космическа станция (МКС) обикаля Земята със скорост от приблизително 7,66 километра в секунда или около 27 600 км/ч. На тази скорост ефектът на кинетичното забавяне на времето става измерим. Въпреки това съществува и противодействащ ефект от Общата теория на относителността, свързан с гравитацията. На по-голяма височина гравитацията е по-слаба, което кара времето да тече по-бързо.В случая с МКС ефектът от високата скорост надделява над ефекта от по-слабата гравитация. Учените от НАСА са потвърдили тези изчисления чрез прецизни атомни часовници. Най-известният пример е руският космонавт Сергей Крикальов, който е прекарал 803 дни в Космоса. Поради релативистичните ефекти той технически е пътувал в бъдещето с 0,02 секунди спрямо хората на Земята.Този принцип е от критично значение за функционирането на съвременните технологии като GPS сателитите. Техните часовници трябва постоянно да бъдат коригирани с няколко микросекунди на ден, за да останат синхронизирани със Земята. Без тези корекции навигационните системи биха натрупали грешки от няколко километра само за едно денонощие.