Древните египтяни са лекували инфекции с плесенясал хляб хиляди години преди откритието на пеницилина.

Медицински текстове от Древен Египет, като папирусът на Еберс от 1550 г. пр.н.е., описват подробно използването на плесенясал хляб за лечение на повърхностни рани. Въпреки че древните лекари не са разбирали концепцията за бактериите, те са наблюдавали, че определени видове плесен спират гниенето и инфекцията. Съвременната наука потвърждава, че много видове плесен, включително Penicillium, се развиват естествено върху зърнени култури в топла и влажна среда.През 1928 г. Александър Флеминг официално изолира пеницилина от гъбичката Penicillium notatum, но практиката на египтяните показва, че антибиотичният ефект е бил използван успешно над 3500 години по-рано. Изследвания върху скелетни останки от Нубия разкриват следи от тетрациклин в костите, което доказва, че древните народи са приемали антибиотични вещества и чрез храната си. Този тетрациклин е бил странична продукция от ферментацията на бира и хляб, произведени от зърно, съдържащо бактерии от рода Streptomyces.Тези открития променят представата ни за историята на медицината, доказвайки, че египтяните са имали сложна система за справяне с инфекциите. Използването на плесенясал хляб не е било суеверие, а ефективна биотехнологична практика, основана на хилядолетни наблюдения. Днес учените анализират тези древни рецепти, за да търсят нови начини за борба с резистентните бактерии в съвременната медицина.