Вътрешното ядро на Земята се върти независимо и често по-бързо от останалата част на планетата.

Вътрешното ядро на Земята е твърда топка от желязо и никел с диаметър около 2440 километра. То е отделено от останалата част на планетата чрез течното външно ядро, което действа като смазка. Благодарение на тази течна обвивка, вътрешното ядро може да се върти с различна скорост от земната кора и мантията.През 1996 година изследователите Сяодун Сонг и Пол Ричардс от Колумбийския университет публикуват първото доказателство за този процес. Те анализират сеизмични вълни от земетресения и установяват, че ядрото изпреварва повърхността с около 1 градус на година. Този феномен е известен в научните среди като суперротация.Скорошни проучвания на Пекинския университет от 2023 година обаче показват, че това движение не е постоянно. Данните сочат, че на всеки 60 до 70 години ядрото променя скоростта си и дори може временно да се забави спрямо повърхността. Този цикъл влияе на продължителността на деня с частици от милисекундата.Движението на ядрото се задвижва от електромагнитните сили в течното външно ядро и се балансира от гравитационното привличане на мантията. Това сложно взаимодействие е в основата на геодинамото, което генерира магнитното поле на Земята. Без това поле планетата ни би била изложена на смъртоносна слънчева радиация.