Гълъбите летят по-бързо от сокола скитник при хоризонтален полет.

Соколът скитник (Falco peregrinus) е световноизвестен със своята скорост, но тя е резултат от гравитационното ускорение по време на неговото специфично ловно „падане“, наречено стоп. При това движение птицата прибира крилата си плътно до тялото и може да достигне рекордни стойности от 389 км/ч според измервания на National Geographic. В условия на нормален хоризонтален полет обаче неговата скорост е значително по-ниска, обикновено между 65 и 90 км/ч.За разлика от него, състезателните пощенски гълъби (Columba livia domestica) са селектирани в продължение на векове за издръжливост и скорост в права линия. Техните гръдни мускули представляват близо 35% от общото им телесно тегло, което им позволява да генерират огромна тяга. При благоприятен вятър и на кратки разстояния е регистрирано, че тези птици поддържат постоянна скорост от около 150 до 160 км/ч.Изследвания на орнитолози показват, че аеродинамиката на гълъба е оптимизирана за активен полет чрез непрекъснато махане с крила. Докато соколът е еволюирал като хищник, разчитащ на изненадата и височината, гълъбът е развил механизми за бягство, изискващи експлозивна хоризонтална скорост. Това прави гълъба една от най-бързите птици в света, когато става въпрос за полет, задвижван изцяло от мускулна мощ.